Н а 10 май 1774 г. Луи XVI става крал на Франция, след като наследява трона от дядо си Луи XV. Баща му е починал 9 години по-рано и Луи е следващият наследник. Коронацията му е на 11 юни в катедралата в Реймс.
Когато Луи XVI се възкачва на трона през май 1774 година, кралството е затънало в дългове. Като свой наставник младият крал извиква в двора граф Морепа като държавен министър. По негова препоръка са назначени министрите Тюрго, Малерб и Вержени и е възобновена работата на Парижкия парламент, разпуснат през 1771 г. Радикалните финансови реформи, предприети за преодоляване на финансовата криза, отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на Парижкия парламент, които настояват, че кралят няма законно право да налага нови данъци. През 1776 Малерб напуска, а Тюрго е освободен от длъжност и заменен с Жак Некер.
Самият крал, осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и
да накара дворянството и духовенството също да плащат данъци,
но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко финансови министри, докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци.
10 mai 1774, Louis XVI devient Roi de France à 19 ans, à la mort de son grand-père Louis XV. « Dans la juste douleur qui m’accable et que je partage avec le royaume, j’ai de grands devoirs à remplir; je suis Roi et ce nom renferme toutes mes obligations. » pic.twitter.com/zzhBRzwakN
— Montjoie Saint Denis (@SaintMontjoie) May 10, 2024
На 5 май 1789, Генералните щати се събират за първи път след 1614 година. Вместо да одобрят данъчни реформи, депутатите от третото съсловие се самообявяват за Национално събрание, което е първият революционен акт от Френската революция. Кралят се опитва да им попречи, но не успява и събранието започва да се нарича Учредително, обявява се за висш държавен орган и започва да подготвя Конституция. След превземането на Бастилията на 14 юли 1789, то поема реалното управление на Франция. На практика след юли парижани стават крал, а Луи XVI техен поданик.[6] Кралското семейство остава изолирано във Версайския дворец, а из цялата страна има повсеместни вълнения поради революционните настроения и продължаващата икономическа криза.
На 5 октомври 1789 г. ядосана тълпа жени от парижките предградия се устремява към Версай, обсажда го и остава цялата нощ. На другия ден кралят и семейството му са принудени да се върнат обратно в Париж,
настаняват ги в двореца Тюйлери, на практика под домашен арест.
На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание провъзгласява приетата първа Френска конституция, според която страната става конституционна монархия. В нея кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията, но без да носи отговорност пред Националното събрание. Кралят има право на вето върху законите, номинира министрите, които не могат да са депутати в събранието, посланиците, ръководството на армията и висшата администрация. Луи XVI приема новата Конституция и полага клетва за вярност на 14 септември.
След нахлуването на пруски и австрийски войски във Франция през лятото на 1792 г. обстановката се изостря. В Париж избухва въстание и дворецът Тюйлери е щурмуван, а кралското семейство е принудено да търси спасение от тълпата при депутатите в Законодателното събрание. Под натиска на народните искания депутатите отстраняват Луи XVI от властта и го поставят под силна стража в кулата Тампл. Същевременно вражеските войски напредват към Париж, притичайки се на помощ на краля. В тази обстановка на нарастваща външна заплаха революционните и антимонархически настроения се засилват и на 21 септември новоизбраният Конвент отменя монархията и обявява Франция за република.
- Нелсън Мандела
🌍 What will be your legacy?
— The Centre for Responsible Leadership (@The_CRL) April 30, 2025
Nelson Mandela showed us that true leadership is about service, not status.
Lead with purpose. Live with impact.#ResponsibleLeadership #NelsonMandela #Madiba #Global #Motivation #Peace pic.twitter.com/KCjWVnQSkT
Нелсън Мандела встъпва в длъжност като президент на ЮАР на 10 май 1994 г., като става първият чернокож държавен глава. Като президент от май 1994 до юни 1999 г. Мандела е натоварен със задачата да осъществи прехода от апартейд към демокрация, като под негово ръководство през 1996 г. е приета новата конституция на Южна Африка. Едно от главните събития, които успяват да обединят бели и чернокожи, е проведеното през 1995 г. в ЮАР световно първенство по ръгби, което националният отбор на ЮАР, по-рано виждан като символ на апартейда, успява да спечели.
Един от главните проблеми за правителството на Мандела е разпространението на СПИН, което, както и Мандела по-късно признава, би могло да бъде значително ограничено при по-ефективни мерки от страна на правителството. След като се оттегля от активния политически живот, Мандела взема участие в множество кампании, борещи се срещу епидемиите от ХИВ и СПИН.
- Джон Едгар Хувър
На тази дата през 1924 г. Джон Едгар Хувър е назначен за първия директор на ФБР. Той е и основател на Федералното бюро за разследване на САЩ и остава на този пост до смъртта си през 1972 г. Хувър е назначен като действащ директор на ФБР от президента Калвин Кулидж да реформира и изчисти бюрото, което се е смятало за корумпирано.
J. Edgar Hoover was the director of the FBI from 1924 to 1972. From Calvin Coolidge 🇺🇸 to Richard Nixon 🇺🇸
— Presidential Wisdom (@PrezWisdom) December 3, 2023
When Hoover started it was called the “Bureau of Investigation (BOI)” until 1935 when it was changed to the “Federal Bureau of Investigation (FBI)”#POTUS 😎 pic.twitter.com/l5uy099Vps
Управлението на Хувър обхваща осем правителствени мандата и включва периодите на Сухия режим, Голямата депресия, Втората световна война, Корейската война, Студената война и Виетнамската война. През целия този период Съединените щати се трансформират от изолирана слабонаселена територия в урбанизирана суперсила.
Почти от началото на своята кариера във ФБР Хувър е критикуван за превишаване и злоупотреба с властта, критика, която особено се засилва през 1960-те години. За него е известно, че разследва частни лица и цели групи хора повече заради техните политически убеждения, отколкото заради някаква предполагаема криминална дейност, както и че използва ФБР за нерегламентирани обиски и подслушване. Хувър често уволнява служители на ФБР с мотива, че според него „изглеждат тъпи, като автобусни шофьори“ или просто са „малоумници“.
Служители, които си навличат гнева му, са премествани на безперспективни длъжности, с което кариерата им приключва. Поради продължителното и противоречиво управление на Хувър мандатът на директорите на ФБР днес е ограничен на 10 години.
Още събития на 10 май:
- 1840 г. – роден е българският революционер Хджи Димитър
- 1959 г. – роден е журналистът Георги Коритаров
- 1960 г. – роден е музикантът Боно, фронтмен на групата U2
- 1965 г. – родена е моделът Линда Еванджелиста
- 1951 г. – умира българският премиер Никола Мушанов
- България – Професионален празник на химика (от 2001 г.)