Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна

Британец надмина Мъск в демографската война, създавайки 190 деца

Почти две години в плен: Български гражданин е заложник на „Хамас“

Тръмп: ЕС е по-лош от Китай

Лидери от ЕС към Катар: А нашият самолет къде е?

На фона на натиска от Тръмп: Гренландия предлага партньорство на ЕС

Кола се вряза в тълпата пред стадион в Барселона, най-малко 13 пострадали

TikTok предизвикателство превръща лаптопи в "бомби"

Ал-Айяла - танцът за Тръмп, който подлуди социалните мрежи

В ойната в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г., продължава с пълна сила, а броят на загиналите и ранените расте непрекъснато. Първоначалните прогнози на Кремъл бяха, че „специалната военна операция“ ще приключи бързо, в рамките на дни или най-много няколко седмици. Близо две години и половина по-късно, конфликтът не стихва, а надеждите за постигане на мир изглеждат все по-илюзорни. На фона на задълбочаващата се криза, на 6 август украинската армия предприе изненадващо нападение срещу Курска област. Към момента данните за случващото се там са оскъдни. Предполага се, че Украйна е превзела няколко населени места и контролира около 430 квадратни километра руска територия. Какви всъщност са целите на Киев? И ще промени ли тази изненадваща атака хода на войната?

Ukraine ambushes Russian convoy in Kursk as Kremlin declares emergency https://t.co/3qvL2WH7B7
— The Guardian (@guardian) August 9, 2024

Стратегическите цели на Украйна

Нападението срещу Курска област изненада не само Москва, но и цялата международната общност. Досега изглеждаше, че Украйна е неспособна да спре офанзивата на руската армия, но ситуацията вече изглежда по различен начин. „Колкото по-голям натиск оказваме върху агресора, който започна тази война, толкова по-близо ще бъде мирът“, заяви украинския президент Володимир Зеленски. Какво всъщност се опитва да постигне Киев? „Атаката срещу Курска област има две основни цели”, заяви за Vesti.bg проф. Робърт Инглиш, който е директор на Центъра за Централноевропейски изследвания към университета в Южна Калифорния. „Едната е да се забави напредването на руската армия в района на Донбас (Часов Яр, Торецк). Киев иска да принуди Москва да прехвърли част от войските и техниката си към Курския фронт. Втората е да бъде изпратен сигнал към Запада, че Украйна има сили да се бори срещу агресора и наратива за „непрестанното отстъпление“ може да бъде променен“, отбеляза той.

През следващите месеци е напълно възможно да станем свидетели и на други подобни нападения, смята на свой ред проф. Любомир Лучюк от Кралския военен колеж на Канада, който е автор на редица изследвания, посветени на отношенията между Киев и Москва. „Нека не забравяме, че Украйна води война срещу агресор, който нахлу на нейна територия. Докато Русия не изтегли всичките си войски, можем да очакваме, че Киев ще продължи да прави всичко по силите си, за да си върне контрола над загубените райони – включително и да извършва подобни операции срещу военни цели от стратегическо значение. За съжаление, случващото се в момента показва, че постигането на траен мир е почти невъзможна задача“, подчерта той за Vesti.bg.

The Kursk incursion, which follows reverses in Kyiv, Kharkiv region and Kherson, represents the “fourth big failure” of Russia’s generals in manoeuvre warfare, an intelligence source claims.

If successful, it could release pressure for Ukraine elsewhere https://t.co/hoPAScgQ47
— The Economist (@TheEconomist) August 9, 2024

От Кринки до Курск

На фона на изненадващата офанзива в Курска област, някои експерти започнаха да спекулират, че украинските сили може да се отправят към Москва. Подобен сценарий изглежда неосъществим по редица причини, една от които е повече от очевидна – колкото повече напредват те, толкова по-лесно ще бъде на руските военни да отрежат пътищата им за доставки. Киев най-вероятно ще продължи да извършва подобни нападения по стратегически цели, но без да навлиза във вътрешността на Русия. Освен това, ако украинската армия успее да задържи превзетите позиции за известно време, това би намалило натиска върху Донбас. И още нещо – несъмнено, атаката срещу Курска област е била внимателно планирана. Това говори за провал на руското разузнаване, което не е успяло да предупреди Кремъл за задаващата се офанзива.

Спред проф. Инглиш, настоящата ситуация напомня за украинското настъпление в района на руското село Кринки, намиращо се на левия бряг на река Днепър в Херсонска област. „В резултат на това, което се случи там в края на 2023 г. и началото на 2024 г., се появиха твърдения, че ставаме свидетели на обрат в хода на военните действия и Киев преминава в настъпление. Истината се оказа друга. Това, което Русия направи, е да изчака, след което предприе контраофанзива и постепенно си възвърна контрола над изгубените територии. Ситуацията е сходна и в Курска област – нападението няма как да продължи дълго, тъй като на Украйна ѝ липсват войници и техника, за да задържи тези позиции. Въпреки това, докато офанзивата продължава, тя предизвиква оптимизъм, привлича голямо медийно внимание и не на последно място – изнервя руснаците“, смята той.

Russia reinforces Kursk region, evacuates civilians following shock Ukrainian incursion https://t.co/mNIdVO1WcY
— Euractiv (@Euractiv) August 10, 2024

„Несъмнен успех на руската пропаганда“

Офанзивата срещу Курск вече се превърна в централна тема за руската пропаганда. Според Кремъл, тя е поредното доказателство, че започнатата от Русия война всъщност е „отбранителна“. Редица експерти си задават въпроса дали тези събития ще променят мнението на руснаците за продължаващия конфликт. „Тези, които са против войната, със сигурност смятат случващото се за истинска катастрофа. От друга страна, привържениците на Путин ще се сплотят още повече, възмущавайки се от нападението, извършено на руска земя. С други думи, както тези, които са против войната, така и онези, които я подкрепят, ще затвърдят своите позиции, ще се почувстват оправдани. Това е тактическа маневра, която по никакъв начин няма да промени стратегическия баланс“, смята проф. Инглиш.

Много от въпросите, свързани с офанзивата в Курска област, все още нямат отговор, но едно нещо изглежда безспорно – Москва не очакваше подобен ход от страна на Киев. Разбира се, Кремъл няма как да признае това, но ще се опита да използва събитията в своя полза, оправдавайки своята „специална военна операция“. Обект на много коментари станаха думите на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия и бивш президент на страната Дмитрий Медведев: „Това вече не е само операция за възвръщане на официални наши територии и за наказване на нацистите. Можем и трябва да превземем още земи от Украйна, която все още съществува. Трябва да отидем до Одеса, Харков, Днепропетровск, Николаев. До Киев и отвъд“. Според експертите, посланието на Кремъл е пределно ясно – войната трябва да продължи, а офанзивата в Курск демонстрира пред какви заплахи е изправена Федерацията. „Повечето руснаци в момента подкрепят Путин, както и войната му срещу Украйна, което е несъмнен успех на руската пропаганда. Въпреки това, не е малък и броят на хората, които са недоволни от случващото се. Лично аз се надявам, че възмущението на руския народ ще се засили и ще доведе до свалянето от власт на режима в Кремъл, макар че към днешна дата подобен сценарий изглежда крайно нереалистичен“, отбелязва проф. Лучюк.

Още от автора:

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна