О казва се, че обещанието да се отделят 5 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана, за да се умилостиви Доналд Тръмп, може да е било лесната част за съюзниците от НАТО, пише Politico.
Сега европейските лидери са изправени пред по-трудно изпитание. Те трябва да обяснят на своите граждани необходимостта от огромни увеличения в разходите за отбрана и да се подготвят за евентуално изтегляне на американски войски, като в същото време трябва да възпират експанзионистична Русия.
"Само с пари няма да решим проблемите си", заяви германският канцлер Фридрих Мерц пред журналисти след срещата на върха на НАТО на 24-25 юни в Хага.
"Процентът е определен, но той ще бъде ефективен само ако успеем да го превърнем в реални способности", каза и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре.
В сряда съюзниците от НАТО се съгласиха с нова цел: разходи за отбрана в размер на 5 процента от БВП до 2035 г. Предложението първоначално бе лансирано от американския президент. То включва 3,5 процента от БВП за чисто военни разходи като оръжия и войски и 1,5 процента за инвестиции, свързани с отбраната, например в киберсигурност и мобилност.
Европейците се надяваха, че обещанието за 5-процентни разходи ще укрепи колебливата ангажираност на Тръмп към член 5 от договора на НАТО, клаузата за взаимна отбрана. В коридорите на НАТО това неписано споразумение е известно като "5 срещу 5".
След обезпокоително начало, в края на срещата Тръмп изглеждаше удовлетворен и заяви, че алиансът "не е измама", като подчерта колко силно страните членки се нуждаят от САЩ за своята сигурност.
Europe managed to keep Trump in NATO. Now what? https://t.co/NUpYQP1yWT
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) June 26, 2025
След като временно подсигуриха бъдещето на алианса, лидерите на ЕС сега трябва да отговорят на трудния въпрос:
- как да изпълнят обещанията си за разходи.
Повечето от тях се отправят от Хага към Брюксел за още една среща на върха в четвъртък, чиято основна тема ще бъде как да се увеличат разходите за отбрана на блока и как да се възстанови военно-индустриалният му капацитет след десетилетия на пренебрегване след края на Студената война.
"Ролята на срещата на върха на НАТО бе да положи основите на това, което предстои", заяви Камий Гран, бивш помощник генерален секретар на НАТО.
Тръмп смути съюзниците от НАТО при пристигането си на срещата в Хага
- Да се превърне 5-процентната цел в реалност
Вариантите за увеличаване на разходите за отбрана включват повишаване на данъците, орязване на публичните разходи (включително популярни социални програми) и поемане на дълг. Европейската комисия помага с новата си схема SAFE, заеми за оръжия на стойност 150 милиарда евро, както и с планираната по-скромна програма за европейска отбранителна индустрия на стойност 1,5 милиарда евро. Очаква се следващият многогодишен бюджет на ЕС да отдели повече средства за отбрана, но това ще се случи чак след 2027 г.
"Единствените европейски страни, чиито публични финанси им позволяват да се стремят към тази 5-процентна цел, са Германия, Полша, балтийските и северните държави", заяви Франсоа Есбург, старши съветник по европейски въпроси в Международния институт за стратегически изследвания. "Всички знаят, че Франция, Белгия, Обединеното кралство, Испания и Италия абсолютно не са в състояние да спазят подобен ангажимент."
Освен това, колкото по-далеч се намира дадена страна от Русия, толкова по-трудно е политически да се аргументират по-високи разходи, както се видя от съпротивата в последния момент на Испания срещу новата цел на НАТО.
Още едно предупреждение за евентуално политическо недоволство от по-високите разходи се появи само на кратко разстояние от срещата на върха. Там бившият италиански премиер и лидер на антисистемната опозиция Джузепе Конте във вторник оглави събиране на около 70 леви политици от цяла Европа, които подписаха декларация срещу повторното въоръжаване на континента.
"Постигането на 5-процентни разходи за отбрана неминуемо ще наложи дълбоки съкращения в социалната политика, здравеопазването, образованието, социалните услуги и бизнес инвестициите", каза Конте пред Politico.
НАТО се изправя пред „неотложна криза"
- От цели към оръжия
Въпреки трудностите, ЕС ще похарчи много повече за отбрана, отколкото досега. Това поражда нов проблем: как да бъдат усвоени средствата, без по-голямата част от тях да отидат при американските производители на оръжие.
Координирането на обществените поръчки и избягването на дублиране между страните може да се окаже "също толкова трудно", колкото постигането на 5-процентната цел, според представител на Обединеното кралство.
Още по-сложно е, като се има предвид разпокъсаността на европейската отбранителна индустрия, особено в сухопътния сектор. Досегашни инициативи за съвместни инвестиции и развитие на общи европейски способности не дадоха резултат. В отбранителната област все още няма успех, сравним с консорциума Airbus, основан през 1970 г.
Поради това Дания, която поема ротационното председателство на Съвета на ЕС през юли, планира да използва шестмесечния си мандат, за да води дискусии между столиците и да идентифицира проекти, които могат да представляват интерес за всички страни членки.
Една от най-неотложните задачи, според много европейски представители и анализатори, е постигането на по-голяма независимост от САЩ в редица оръжейни системи, като далекобойни удари, както и в "стратегически спомагателни способности" като презареждане по въздуха, тактически транспорт и сателити.
"Нито една европейска страна не може да изгради тези способности сама", заяви чешкият президент Петър Павел по време на форума на НАТО във вторник. "Затова трябва да се върнем към концепцията за държава-рамка, при която най-големите европейски държави предоставят ядрото на дадена способност, а средни и по-малки страни допринасят към нейното пълноценно изграждане."
Колко ще струва на Европа военната независимост от САЩ?
- Ниво на американските войски
Друг важен въпрос е какво ще се случи с американските войници в Европа, тема, по която посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви, че ще бъде обсъдена след срещата.
"Що се отнася до изтеглянето на американски войски, иронията е, че истинските проблеми започват сега", заяви Камий Гран, бившият представител на НАТО.
Главният политически стратег на Пентагона и ястреб по отношение на Китай Елбъридж Колби провежда преглед на глобалното разположение на силите, който се очаква да приключи в края на лятото. Според двама служители от отбраната и човек, запознат с процеса, е вероятно той да включва изтегляне на част от американските войски от Европа.
Прегледът обмисля възможността за оттегляне на 20 000 военнослужещи, които администрацията на Байдън изпрати в Европа през 2022 г. след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Повечето от тях бяха разположени в Източна Европа, казват тримата източници.
Страните на фронтовата линия все още се надяват Вашингтон да не предприеме такава стъпка. "Военната оценка на ситуацията ясно показва, че американските войски в Европа са съществен елемент от възпиращата способност", заяви министърката на отбраната на Литва Довиле Шакалиене пред WELT.
Засега европейските съюзници са в неведение относно резултатите от прегледа. Един дипломат от НАТО, на чиято територия са разположени американски войски, заяви, че по въпроса все още не са провеждани разговори.
Попитан от журналисти дали е запознат с графика за евентуално намаляване на броя на американските войски, френският президент Еманюел Макрон отговори: "Не."
"Би било хубаво да знаем", пошегува се той.