В ранните часове на 2 август 1990 г. търговски полет, пътуващ за Кувейт, става неволна част от една от най-драматичните и мъчителни заложнически кризи в съвременната история. Полет 149 на British Airways, превозващ 385 пътници и екипаж, каца на международното летище в Кувейт, когато Ирак започва изненадваща инвазия в страната, пише Sky History.
Самолет с над 200 души на борда се разби в Индия
Това, което следва, е травматично изпитание за пътниците, които се оказват въвлечени в геополитически кошмар, държани като заложници от силите на Саддам Хюсеин и използвани като жив щит в подготовката за войната в Залива.
Ето какъв е бил развоят на събитията и това, което е трябвало да преживеят заложниците от полета.
Едно съдбоносно пътуване
Полет 149, редовен полет от Лондон Хийтроу до Куала Лумпур, прави междинно кацане в Кувейт. Пътниците на борда не са били наясно със събитията, които са щели да се развият, тъй като полетът е бил планиран месеци по-рано и политическата ситуация в региона е изглеждала стабилна по това време. Въпреки това, когато самолетът се приземява в 4:00 ч. сутринта, иракските сили вече преминават границата на Кувейт и започват бърза и брутална инвазия, която ще постави началото на Войната в Залива.
British Airways Flight 149 was bound for Subang's KLIA in 1990 when the B747 made a stop at Kuwait.
— Garuda Rajawali (@GardaAramis) January 13, 2025
Lil did the crew know that Saddam has invaded Kuwait. All pax were taken hostage as human shield while the aircraft was destroyed pic.twitter.com/RN8CNZQ1Jh
Какво се случва с полет 149 на British Airways?
В миговете след кацането на самолета екипажът и пътниците все още не са разбрали за развоя на кризата. Докато самолетът се придвижвал към терминала, на летището се появяват иракски войници. Пасажерите, много от които британски граждани, са незабавно задържани от иракските военни, а самолетът е принуден да остане на пистата.
Започва заложническата криза
Веднага след като пътниците и екипажът слизат от самолета, те са посрещнати от иракски войници, които незабавно започват да ги разделят. Целта на Ирак е ясна: да използва пътниците като лост срещу международната общност, особено срещу Обединеното кралство и Съединените щати, които са в тесни връзки с Кувейт. Пътниците са вкарани в сградата на терминала и държани под прицел, докато новината за инвазията и кацането на самолета се разпространява по целия свят.
С напредването на часовете ситуацията се влошава. Заложниците са преместени в импровизирана зона за задържане, където са подложени на сплашване, глад и психически тормоз. Те са принудени да гледат как Саддам Хюсеин, известният иракски диктатор, се появява по държавната телевизия, обръщайки се към нацията, а пътниците се виждат на заден план. Образът на тези невинни цивилни, държани против волята им, се превръща в мощен символ на безмилостността на иракския режим.
Ужасяващото изпитание придобива още по-мрачен характер, когато заложниците са използвани като жив щит. Иракските сили започват да преместват групата между различни места, включително военни обекти и правителствени сгради, за да възпрат евентуални въздушни удари. За заложниците това означавало постоянен страх от смъртта, тъй като са изложени на възможността да попаднат под кръстосан огън в предстоящата война.
Борба за оцеляване
За съжаление, не всички заложници оцеляват след изпитанието. Един от пътниците, британският гражданин Брайън О'Нийл, умира, докато е в плен. По време на престоя си като заложник той получава сърдечен удар и въпреки опитите за медицинска помощ, той умира. Смъртта му напомня за физическите и емоционалните последици от заложническата криза за всички участници в нея.
През следващите дни и седмици заложниците са държани при все по-нечовешки условия. Отказвали са им храна, медицинска помощ и дори основни човешки права, докато международната общност се е опитвала да осигури освобождаването им. Някои от заложниците, включително членовете на екипажа, са подложени на разпити от иракските военни, които искат да разберат дали имат познания в областта на военното дело или връзки с британското правителство. Несигурността на ситуацията само засилва психологическата травма, която заложниците преживяват.
Освобождаването
След 13 дни пленничество заложниците най-накрая са освободени. Пробивът идва след силен дипломатически натиск от страна на британското правителство и други западни съюзници. В рамките на преговорите исканията на Ирак за политически отстъпки са посрещнати с ограничен успех, но заложниците са освободени без инциденти. На заложниците им е позволено да се качат на полет за Лондон, въпреки че много от тях се завръщат у дома с физически и емоционални белези от преживяното.