К ларк Олофсон, който стана известен в целия свят през 1973 г. след отвличане и банков обир в шведската столица, е починал след продължително заболяване, заявиха близките му, предаде Би Би Си.
По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започнаха да симпатизират на него и съучастника му, защитавайки действията им и проявявайки все по-голяма враждебност към полицията отвън.
Инцидентът дава името на теоретично психологическо състояние, при което жертвите на отвличане развиват чувства към похитителите си.
Стокхолмският синдром стана на 40 години
Известната банкова обсада беше предизвикана от друг мъж, Ян Ерик Олсон. След като взе за заложници три жени и един мъж, той поиска Олофсон, с когото се беше сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката от затвора.
Шведските власти се съгласиха на искането му и Олофсон влезе в банката, която беше обградена от полиция.
Години по-късно, в интервю за вестник „Афтонбладет“, той твърди, че е бил помолен да работи като вътрешен човек, за да пази заложниците в замяна на по-лека присъда, но обвинява властите, че не са спазили споразумението.
Олофсон убеждава една от заложниците, Кристин Енмарк, да се обади по телефона на шведския министър-председател от името на похитителите.
Тя го умолява да им позволи да напуснат банката с кола на похитителите, като му казва: „Напълно вярвам на Кларк и на грабителя... Те не са ни направили нищо.“
Тя продължава: „Напротив, те бяха много мили... Повярвайте или не, но прекарахме много хубаво тук.“
По време на няколко телефонни разговора Енмарк споделя, че се страхува, че похитителите ѝ ще бъдат наранени от полицията, и многократно защитава действията им.
В мемоарите си тя казва за Олофсон: „Той обеща, че ще се погрижи нищо да не ми се случи, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си.“
Заложната ситуация приключи след шест дни, когато полицаи пробиха покрива и използваха сълзотворен газ, за да обезвредят двата престъпници.
Първоначално заложниците отказаха да напуснат похитителите си от страх, че ще бъдат застреляни от полицията. По-късно заложниците отказаха да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.
Най-страшното в „Ислямска държава“? Нейната нежна страна
Оттогава експерти спорят дали стокхолмският синдром е действително психиатрично състояние, като някои твърдят, че това е защитен механизъм за справяне с травматични ситуации.
Терминът е измислен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Беджерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност, която някои заложници изпитват към похитителите си.
Теорията достигна по-широка аудитория през следващата година, когато калифорнийската наследница на вестникарска империя Пати Хърст бе отвлечена от революционни бойци.
В интервю за подкаст на Би Би Си през 2021 г., Енмарк отхвърли концепцията за стокхолмския синдром, като каза: „Това е начин да се обвинява жертвата. Аз направих всичко, което можах, за да оцелея.“
Олофсон е рецидивист и прекарва голяма част от живота си в затвора. За последен път е освободен през 2018 г. след изтърпяване на присъда за наркопрестъпление в Белгия.
През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го играе в драматичния сериал „Кларк“ на „Нетфликс“.
Clark Olofsson, one of the criminals behind the 1973 Stockholm bank siege, later inspiring the term ‘Stockholm Syndrome,’ has died, leaving behind the question:
— TRT World (@trtworld) June 27, 2025
Why do people bond with their captors? pic.twitter.com/Q2fL5n0s2v