М алко неща, свързани с войната, могат да се нарекат красиви. Но образът на две млади тела, прегърнати в смъртта насред улица в Сараево, предизвиква вълнение дори у най-закоравелите свидетели на конфликта.
Убитите от снайперистки куршуми Бошко Бъркич и Адмира Исмич – влюбени още от детството – остават в последната си прегръдка цели седем дни, преди телата им да бъдат прибрани.
Когато най-сетне са премахнати от моста Върбаня — все още прегърнати — те вече са се превърнали в символи на вечна любов, жертва на безсмислена война. Това е историята на босненските Ромео и Жулиета.
“Even now, I can see them hugging each other..."
— Balkan Insight (@BalkanInsight) May 19, 2021
Sarajevo’s ‘Romeo and Juliet’ became a symbol of the tragedy of the Bosnian war in 1993.
Twenty-eight years since the heartbreaking ending, @BIRN_BTJ retells their story: https://t.co/iNqsb9HQVK pic.twitter.com/z3iZPOqdL7
- Любов сред пламъците на конфликта
Обсадата на Сараево (1992–1996), част от войните в бивша Югославия, разрушава хиляди животи, семейства и бъдеща надежда. Но сред хаоса изплува една особено трагична и силна история — тази на 25-годишните Бошко, босненски сърбин и православен християнин, и Адмира, босненска мюсюлманка. Двойка с деветгодишна любовна история, белязана от взаимност и вярност въпреки етническите различия.
С влошаването на обстановката в Сараево мнозина бягат. Бащата на Бошко умира, а останалите му роднини живеят в Сърбия. Той има възможност да избяга сам — но не го прави. Остава с Адмира. След година под обсада решават да напуснат града заедно и да се доберат до семейството на Бошко.
Събират пари, за да си осигурят безопасен коридор до сръбския квартал Гърбавица. Планът им е да преминат река Миляцка през моста Върбаня — наречен още Мостът на Сауда и Олга, кръстен на първите жертви на войната от 5 април 1992 г.
The story of Sarajevo’s Romeo and Juliet, 1993
— Hisham (@h_eecham) November 1, 2023
Admira Ismic and Bosko Brckic pose for a picture after their high school graduation in 1985. pic.twitter.com/282gAApuzj
- Смърт под светлината на снайперите
На 19 май 1993 г. в 17:00 ч. Бошко и Адмира тръгват по моста, с надеждата за ново начало. По свидетелства на командири от различни страни на конфликта, при стъпването им в подножието на моста първият куршум пронизва Бошко и го убива на място. Малко след това втори изстрел ранява Адмира. Тя не бяга. Пропълзява до тялото на любимия си, прегръща го и умира.
Снимката, направена от американския фотожурналист Марк Х. Милщайн, запечатва този сърцераздирателен момент. В интервю той споделя, че денят започнал с разочарование — до момента, в който, прикрит с босненски войници до фронтовата линия при моста Върбаня, е станал свидетел на трагедията.
- Телата, които никой не посмя да прибере
Тленните останки на Бошко и Адмира остават на моста дни наред, в опасната „Алея на снайперистите“. Нито сърбите, нито босненците смеят да ги приберат. Двете страни се обвиняват взаимно. Едва на осмия ден телата са прибрани от сръбски части през нощта и погребани в Лукавица. По-късно се разбира, че босненски военнопленници са били принудени да изнесат телата.
След края на войната, през 1996 г., по желание на родителите на Адмира, останките на двойката са преместени и погребани заедно в гробището „Лав“ в Сараево.
Na današnji dan u Sarajevu su ubijeni Boško i Admira.💔
— 🌺 Suada (@SuadaSaraj) May 18, 2025
Jedna nesretna sarajevska priča pic.twitter.com/avyd0AXuO3
- Символи на любовта и мира
Майката на Бошко, Радмила, нарича двойката „символ на мира“, но отхвърля паралела с Шекспир, казвайки, че любовта им никога не е била забранена, а двете семейства винаги са се уважавали.
Макар бабата на Адмира да се съмнявала в бъдещето на тяхната смесена връзка, взаимната подкрепа на семействата отразява духа на Сараево — град, в който в продължение на векове мирно съжителстват евреи, мюсюлмани, католици и православни.
Историята на Бошко и Адмира вдъхновява журналисти, музиканти и артисти от цял свят. През май 1993 г. Ройтерс публикува статия на Кърт Шорк, която обикаля света. Сараевската група Zabranjeno Pušenje създава песен за тях, а американският изпълнител Bil Maden също отдава почит чрез своята композиция Bosko and Admira.
Наскоро и българската певица YVA се вдъхнови от тяхната трагична, но вечна любов. Песента ѝ „Адмира — Последната Жулиета на Сараево“ отдава почит на силата на чувствата, които надживяват етническите разделения и ужаса на войната.
За мнозина в съвременна Босна и извън нея историята на Исмич и Бъркич остава непреходен символ. Символ на избор — между любов и омраза, между човечност и разруха. И остава въпросът: ще победи ли любовта войната?