Изненадващата история на забранените цветове

К ниги, филми, картини и политически речи – това са само малка част от нещата, които били забранявани в различни части на света през вековете. Дори и в наши дни, властите в някои държави продължават да налагат подобни ограничения. В същото време, историята изобилства и от примери за някои далеч по-странни забрани – като тези за използването на определени цветове. Независимо дали били свързвани с класово разделение или дори считани за „опасни“, те неведнъж се оказвали в центъра на разгорещени дебати.

Пурпурът в Римската империя

Тирийският пурпур бил нещо много повече от цвят в Римската империя – той представлявал символ на сила и власт. Процесът по добиването му бил изключително сложен. Извличането само на няколко капки от т. нар. цвят на благородниците изисквало смачкването на хиляди морски охлюви от вида murex. Римският автор Плиний Стари разказва, че процесът бил много неприятен заради характерната миризма на мекотелите. Те били събирани и обработвани в специални работилници, разположени по източното крайбрежие на Средиземно море. Само най-богатите и влиятелни жители на империята можели да си позволят да носят пурпурни дрехи, като в крайна сметка дори били приети закони, ограничаващи използването на този цвят. Любопитна подробност е, че до III в. притежаването на такива одежди без разрешение от властите било считано за държавна измяна. През IV в. пурпурът станал толкова важен, че единствено членовете на императорското семейство имали правото да го носят. Според някои римски историци, Калигула издал заповед да бъдат екзекутирани всички хора, имащи дрехи с подобни цветове. Император Аврелиан на свой ред отхвърлил молбата на собствената си съпруга, която поискала пурпурна рокля, обяснявайки, че това би представлявало твърде голям и ненужен разход. Във Византия с прякора Порфирогенeт (или Багренородни) били наричани онези деца на владетели, родени след коронясването на бащите им в специална стая, изцяло боядисана в цвета на благородниците. По този начин се легитимирало правото им да бъдат престолонаследници. За пръв път това прозвище приема император Константин VII през 908 г.

WATCH: A new exhibition that traces the transformation of kimono fashion in Japan from the late Edo period through to the early 20th century opens to public at The Metropolitan Museum of Art in New York pic.twitter.com/WpdwLv5ko0
— Reuters (@Reuters) June 12, 2022

Дрехите на японските търговци

По време на периода Едо (между 1603 и 1868 г.), японското общество било разделено на четири групи: воини, занаятчии, земеделци и търговци. Общественият ред на практика бил замразен, като движението между въпросните класи било забранено. Това, обаче, предизвикало един неочакван проблем. Заради естеството на работата си, търговците, които били на дъното на йерархията, често натрупвали значителни богатства. Много от тях искали да се обличат с луксозни дрехи, но това заплашвало да подкопае установения ред. По тази причина, в шогуната Токугава бил въведен закон, с който се отнемало правото на търговците да носят скъпи одежди, особено такива с червен, златист или лилав цвят. Вместо това, те трябвало да носят предимно кафяви и сиви дрехи. Коприната, както и бродериите, също били забранени, а властите извършвали постоянни проверки, за да бъдат сигурни, че правилата се спазват. Шивачите били отговорни за „законността“ на дрехите, които произвеждат, а на всички, които демонстрирали заможността си по неразрешен начин, били налагани сериозни глоби. Японците все пак намерили как да заобиколят ограниченията, превръщайки подплатите на сивите и кафявите си роби в истински произведения на изкуството, направени от най-скъпите платове. Тази култура на скрита екстравагантност станала известна като ики – изтънчена и смела естетика, олицетворяваща тихия бунт на търговците.

How South Africa has changed 30 years after apartheid https://t.co/pCin3D7vZT
— The Economist (@TheEconomist) May 7, 2024

Училищните униформи в ЮАР

След като Националната партия дошла на власт в ЮАР през 1948 г. и сформирала коалиционно правителство с Партията на африканерите, властите приели серия от закони, с които била въведена системата на т. нар. апартейд. В резултат, смесените бракове станали забранени, наложена била расова класификация на всички граждани, а на чернокожите жители на страната било забранено да гласуват. Те не се допускали в райони, запазени единствено за белите, а през 1953 г. бил приет и Законът за разделените обществени места, с който се въвели отделни плажове, обществен транспорт, болници и учебни заведения. Сегрегацията намерила отражение дори и в училищните униформи. Децата, учещи в елитни „бели“ училища, трябвало да носят луксозни дрехи, оцветени в синьо, зелено или бордо. Чернокожите ученици, които посещавали специални учебни заведения, на свой ред били принудени да носят сиви, кафяви или черни униформи, направени от евтини и нискокачествени материали. В някои случаи властите издавали забрани за използването на определени цветове, за да бъде подчертано разделението между белите и чернокожите ученици. Това постепенно се превърнало в един от символите на расовата йерархия. Няколко документа от ерата на апартейда разкриват, че правителствени служители многократно обсъждали предотвратяването на евентуално „объркване на цветовете“ на униформите, подчертавайки, че поддържането на въпросното разделение е от ключово значение за запазването на бялото превъзходство.

From roses in Vietnam to engraved 'love locks' in Germany, the world celebrates Valentine's Day https://t.co/Wvac0fCngM
— The Independent (@Independent) February 15, 2025

Саудитска Арабия срещу Свети Валентин

В началото на XXI в. Саудитска Арабия обяви своеобразна война на…Свети Валентин. Причина за това станали стриктните ограничения на търговията в дните около 14 февруари, наложени от властите в страната. Те се отнасяли за всевъзможни стоки, предимно с червен цвят, в резултат на което цветарските магазини останали без рози, а балоните и шоколадовите бонбони с формата на сърца били забранени. Освен това, глоби се налагали на всеки, осмелил се да носи червени дрехи. Представителите на управляващия режим искали да попречат на гражданите да отбележат празника на любовта, тъй като го считали за „опасен“ и противоречащ на исляма. Това накарало някои собственици на магазини да проявят завидна креативност, заобикаляйки правилата. Едни започнали да крият забранени стоки в тайни складове, достъп до които имали само най-доверените им клиенти. Други пък използвали кодови думи като „специално тържество“, за да рекламират продукти, свързани със Свети Валентин. Ограниченията така и не се превърнали в закон, но заплахата от глоби и затвор принуди много хора да се вслушат в призивите на властите. Самият червен цвят пък постепенно се превърнал в контрабандна стока. Едва през последните няколко години, в резултат на реформите, предприети от престолонаследника Мохамед бин Салман, по-голямата част от забраните отпаднаха, като в редица магазини вече се продават традиционните за Свети Валентин рози, бонбони и балони.

Още от автора:

Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна

Настъплението на Русия в Африка

Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл

Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели

Случайните открития, които промениха историята на медицината

Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието

Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан

Светът според Доналд Тръмп

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна