П рез последните години нарушенията на човешките права в редица страни в Латинска Америка зачестяват с обезпокоителни темпове. Редица експерти, включително и организацията „Амнести интернешънъл“, алармират, че начело на тези държави стоят авторитарни лидери, които непрестанно използват репресиите и насилието като средства за постигането на целите си.
Те допълват, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и политиката, която води неговата администрация, в голяма степен са допринесли за влошаването на ситуацията. Сред страните, в които проблемите са най-тежки, са Хаити, Ел Салвадор, Никарагуа, Колумбия и Мексико. Какво всъщност се случва в този регион на света?
Haiti calls for urgent regional gang-fighting support as US shies off funding https://t.co/PSGxnmCRd4 https://t.co/PSGxnmCRd4
— Reuters (@Reuters) May 23, 2025
- Хаити
Убийства, грабежи и масови безредици – така най-кратко може да бъде описана ситуацията в малката карибска държава Хаити. По официални данни от края на миналата година, броят на хората, принудени да напуснат домовете си, надхвърля 700 000, като половината от тях са деца. Според ООН, приблизително 80% от територията на страната е под контрола на престъпни банди, включително почти цялата столица Порт-о-Пренс. Гангстери непрекъснато извършват нападения, включително срещу държавни институции, в града е обявено извънредно положение, но там вече почти няма полицейско присъствие. Резултатът не е особено изненадващ – пълен хаос, мародерства и безпрецедентно насилие, а редица държави вече изтеглиха дипломатите от посолствата си. В основна причина за кризата се превърна отказът на премиера Ариел Анри да свика парламентарни избори. Неговите опоненти, сред които са някои от най-влиятелните престъпни групировки в страната, го призоваха да подаде оставката си, което доведе до ескалацията на напрежението. Ситуацията се влошава допълнително от факта, че броят на хората, депортирани в Хаити от САЩ и Доминиканската република, не спира да расте.
The shadowy rise of Donald Trump's favorite president: Nayib Bukele https://t.co/XnmUlhxDSu
— USA TODAY (@USATODAY) May 29, 2025
- Ел Салвадор
Откакто дойде на власт през 2019 г., президентът на Ел Салвадор Наиб Букеле постигна изумителни успехи в борбата с престъпността. В рамките на няколко години, броят на убийствата в страната спадна драстично, а местните жители се радват на сигурност, за каквато преди са могли само да си мечтаят. Това, обаче, не е резултат от внимателно изготвена стратегия. Управлението на Букеле е белязано от драконовско ограничаване на гражданските свободи. Той позволи на полицията да арестува всеки, който е заподозрян във връзки с престъпни групировки, дори и ако няма доказателства за това. През 2022 г. в Ел Салвадор беше въведено извънредно положение, в резултат на което към днешна дата в затвора са били вкарани над 84 000 души. Репресиите на Букеле се радват на голяма популярност, но в същото време са и изключително нехуманни. Затворниците често са подлагани на жестоки издевателства, като освен това на повечето от тях им е забранено да се срещат със своите близки. Наскоро властите признаха, че са „били допуснати грешки“, в резултат на което хиляди невинни хора са се оказали зад решетките. Въпреки това, действията на Букеле са подкрепяни от немалко чуждестранни лидери, един от които е американският президент Доналд Тръмп.
The United Nations has urged the international community to respond to what it called human rights violations by Nicaraguan President Daniel Ortega's government as it seeks to further consolidate power, according to a report published on Wednesday. https://t.co/rUxrLsj30f pic.twitter.com/e9pUmlpGuU
— Reuters (@Reuters) February 26, 2025
- Никарагуа
Президентът на Никарагуа Даниел Ортега е още един пример за държавен глава, превърнал управлението си в жестока диктатура. От 2018 г. насам над 5000 неправителствени организации, медии и учебни заведения са били закрити или забранени. Освен това, през последните две години режимът отне гражданството на близо 400 критици на Ортега, а броят на журналистите, вкарани в затвора или изчезнали безследно, непрекъснато расте. В някои райони на страната действат паравоенни организации, подчинени на президента, за които има безспорни доказателства, че са отговорни за голям брой кръвопролития. Показателно за посоката, в която се движи Никарагуа, е случилото се през 2018 г. Тогава избухнаха масови студентски протести, които бяха потушени по особено жесток начин от силите на реда. Според наблюдатели, това е станало по нареждане на съпругата на Ортега – Росарио Мурильо, която е и вицепрезидент на латиноамериканската държава.
Colombian President Gustavo Petro on Friday ordered the suspension of a military offensive against a faction of what was once the armed Revolutionary Armed Forces of Colombia (FARC) in order to make headway on peace talks with the rebel group. https://t.co/f8VxBsQOP5 pic.twitter.com/3xfHiTk43T
— Reuters (@Reuters) April 19, 2025
- Колумбия
През 2016 г. в Колумбия беше постигнато историческо примирие между властите и бунтовниците от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). По този начин беше сложен край на конфликт, продължил над половин век. Надеждите за траен мир, обаче, се изпариха сравнително бързо. Сблъсъците продължават и до днес, като ситуацията постепенно се влошава. В началото на настоящата година тежка хуманитарна криза обхвана 11 региона на страната. Хиляди бяха принудени да напуснат домовете си заради сраженията, които се водят между представители на няколко въоръжени групировки. Правозащитници алармират, че в сблъсъците участват и много деца. Предполага се, че над 12 000 души са хванати в капан и не могат да напуснат засегнатите от кръвопролитията райони. Особено критична е ситуацията в Кататумбо, където десетки цивилни бяха убити, а 53 000 останаха без дом и потърсиха убежище в намиращите се наблизо планини или във временни убежища. Сраженията там избухнаха след провала на преговорите между правителството и радикалната групировка Армия за национално освобождение. На фона на растящото напрежение, ООН призова колумбийските власти да вземат спешни мерки, за да гарантират безопасността на местните жители.
Judges on the ballot in Mexico https://t.co/Lnf9N9kZU2 https://t.co/Lnf9N9kZU2
— Reuters (@Reuters) May 24, 2025
Мексико
Преди броени дни в Мексико се състояха първите в историята на страната съдебни избори. Гласоподавателите трябваше да определят състава на Върховния съд, както и съдии и магистрати в 19 от 32-те административни района на латиноамериканската държава. Редица анализатори, обаче, предупреждават, че провеждането на вота е застрашило върховенството на закона. Те отбелязват, че изборите са част от реформа, въведена от доскорошния президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и неговата наследничка на поста Клаудия Шейнбаум. Според опонентите им, целта на промените е да бъдат премахнати механизмите, чрез които може да се контролират действията на управляващата партия Национално движение за обновление (МОРЕНА). В същото време, напрежението в страната ескалира, а медиите са подложени на засилващ се натиск. Само през изминалата година в Мексико бяха убити четирима журналисти и деветима правозащитници. Все по-сериозен става и проблемът с хората, търсещи убежище на територията на страната. Експертите отбелязват, че със завръщането на Тръмп в Белия дом, броят на депортираните лица от САЩ в Мексико се е увеличил драстично.
Още от автора:
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни